позаличал

Речник на българския език

1. позаличал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позаличал е производна форма на позалича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позаличал — мин. деят. несв. прич. м. р.

позаличал е производна форма на позалича (мин. деят. несв. прич. м. р.).