позакътаха

Речник на българския език

1. позакътаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

позакътаха е производна форма на позакътам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. позакътаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

позакътаха е производна форма на позакътам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).