позакътах

Речник на българския език

1. позакътах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

позакътах е производна форма на позакътам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. позакътах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

позакътах е производна форма на позакътам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).