позакътало

Речник на българския език

1. позакътало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позакътало е производна форма на позакътам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позакътало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позакътало е производна форма на позакътам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. позакътало — мин. деят. св. прич. ср. р.

позакътало е производна форма на позакътам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. позакътало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

позакътало е производна форма на позакътам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).