позакъта

Речник на българския език

1. позакъта — сег. вр., 3 л., ед. ч.

позакъта е производна форма на позакътам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. позакъта — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

позакъта е производна форма на позакътам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. позакъта — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

позакъта е производна форма на позакътам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).