позакъсняло

Речник на българския език

1. позакъсняло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позакъсняло е производна форма на позакъснея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позакъсняло — мин. деят. св. прич. ср. р.

позакъсняло е производна форма на позакъснея (мин. деят. св. прич. ср. р.).