позакъсало

Речник на българския език

1. позакъсало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позакъсало е производна форма на позакъсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позакъсало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позакъсало е производна форма на позакъсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. позакъсало — мин. деят. св. прич. ср. р.

позакъсало е производна форма на позакъсам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. позакъсало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

позакъсало е производна форма на позакъсам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).