позакърпило

Речник на българския език

1. позакърпило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позакърпило е производна форма на позакърпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позакърпило — мин. деят. св. прич. ср. р.

позакърпило е производна форма на позакърпя (мин. деят. св. прич. ср. р.).