позакърпел

Речник на българския език

1. позакърпел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позакърпел е производна форма на позакърпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позакърпел — мин. деят. несв. прич. м. р.

позакърпел е производна форма на позакърпя (мин. деят. несв. прич. м. р.).