позакърняло

Речник на българския език

1. позакърняло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позакърняло е производна форма на позакърнея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позакърняло — мин. деят. св. прич. ср. р.

позакърняло е производна форма на позакърнея (мин. деят. св. прич. ср. р.).