позакърнял

Речник на българския език

1. позакърнял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позакърнял е производна форма на позакърнея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позакърнял — мин. деят. св. прич. м. р.

позакърнял е производна форма на позакърнея (мин. деят. св. прич. м. р.).