позакърнеело

Речник на българския език

1. позакърнеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позакърнеело е производна форма на позакърнея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позакърнеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

позакърнеело е производна форма на позакърнея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).