позакъдрила

Речник на българския език

1. позакъдрила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

позакъдрила е производна форма на позакъдря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. позакъдрила — мин. деят. св. прич. ж. р.

позакъдрила е производна форма на позакъдря (мин. деят. св. прич. ж. р.).