позакъдрил

Речник на българския език

1. позакъдрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позакъдрил е производна форма на позакъдря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позакъдрил — мин. деят. св. прич. м. р.

позакъдрил е производна форма на позакъдря (мин. деят. св. прич. м. р.).