позакъдрели

Речник на българския език

1. позакъдрели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

позакъдрели е производна форма на позакъдря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. позакъдрели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

позакъдрели е производна форма на позакъдря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).