позакрил

Речник на българския език

1. позакрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позакрил е производна форма на позакрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позакрил — мин. деят. св. прич. м. р.

позакрил е производна форма на позакрия (мин. деят. св. прич. м. р.).