позакрепила

Речник на българския език

1. позакрепила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

позакрепила е производна форма на позакрепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. позакрепила — мин. деят. св. прич. ж. р.

позакрепила е производна форма на позакрепя (мин. деят. св. прич. ж. р.).