позаклатила

Речник на българския език

1. позаклатила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

позаклатила е производна форма на позаклатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. позаклатила — мин. деят. св. прич. ж. р.

позаклатила е производна форма на позаклатя (мин. деят. св. прич. ж. р.).