позаклатели

Речник на българския език

1. позаклатели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

позаклатели е производна форма на позаклатя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. позаклатели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

позаклатели е производна форма на позаклатя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).