позаклатела

Речник на българския език

1. позаклатела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

позаклатела е производна форма на позаклатя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. позаклатела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

позаклатела е производна форма на позаклатя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).