позаклател

Речник на българския език

1. позаклател — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позаклател е производна форма на позаклатя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позаклател — мин. деят. несв. прич. м. р.

позаклател е производна форма на позаклатя (мин. деят. несв. прич. м. р.).