позакашляхте

Речник на българския език

1. позакашляхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

позакашляхте е производна форма на позакашлям (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. позакашляхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

позакашляхте е производна форма на позакашлям (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).