позакашляло

Речник на българския език

1. позакашляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позакашляло е производна форма на позакашлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позакашляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позакашляло е производна форма на позакашлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. позакашляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

позакашляло е производна форма на позакашлям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. позакашляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

позакашляло е производна форма на позакашлям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).