позакашлял

Речник на българския език

1. позакашлял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позакашлял е производна форма на позакашлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позакашлял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позакашлял е производна форма на позакашлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. позакашлял — мин. деят. св. прич. м. р.

позакашлял е производна форма на позакашлям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. позакашлял — мин. деят. несв. прич. м. р.

позакашлял е производна форма на позакашлям (мин. деят. несв. прич. м. р.).