позаздравяло

Речник на българския език

1. позаздравяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позаздравяло е производна форма на позаздравя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позаздравяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

позаздравяло е производна форма на позаздравя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. позаздравяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позаздравяло е производна форма на позаздравея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. позаздравяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

позаздравяло е производна форма на позаздравея (мин. деят. св. прич. ср. р.).