позагърбели

Речник на българския език

1. позагърбели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

позагърбели е производна форма на позагърбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. позагърбели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

позагърбели е производна форма на позагърбя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).