позагърбвал

Речник на българския език

1. позагърбвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позагърбвал е производна форма на позагърбвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позагърбвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позагърбвал е производна форма на позагърбвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. позагърбвал — мин. деят. св. прич. м. р.

позагърбвал е производна форма на позагърбвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. позагърбвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

позагърбвал е производна форма на позагърбвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).