позагубило

Речник на българския език

1. позагубило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позагубило е производна форма на позагубя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позагубило — мин. деят. св. прич. ср. р.

позагубило е производна форма на позагубя (мин. деят. св. прич. ср. р.).