позагубели

Речник на българския език

1. позагубели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

позагубели е производна форма на позагубя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. позагубели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

позагубели е производна форма на позагубя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).