позагрозил

Речник на българския език

1. позагрозил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позагрозил е производна форма на позагрозя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позагрозил — мин. деят. св. прич. м. р.

позагрозил е производна форма на позагрозя (мин. деят. св. прич. м. р.).