позагнивал

Речник на българския език

1. позагнивал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позагнивал е производна форма на позагнивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позагнивал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позагнивал е производна форма на позагнивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. позагнивал — мин. деят. св. прич. м. р.

позагнивал е производна форма на позагнивам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. позагнивал — мин. деят. несв. прич. м. р.

позагнивал е производна форма на позагнивам (мин. деят. несв. прич. м. р.).