позаглъхнеше

Речник на българския език

1. позаглъхнеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

позаглъхнеше е производна форма на позаглъхна (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. позаглъхнеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

позаглъхнеше е производна форма на позаглъхна (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).