позаглъхнел

Речник на българския език

1. позаглъхнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позаглъхнел е производна форма на позаглъхна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позаглъхнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

позаглъхнел е производна форма на позаглъхна (мин. деят. несв. прич. м. р.).