позаглъхнал

Речник на българския език

1. позаглъхнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позаглъхнал е производна форма на позаглъхна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позаглъхнал — мин. деят. св. прич. м. р.

позаглъхнал е производна форма на позаглъхна (мин. деят. св. прич. м. р.).