позаглъхвало си

Речник на българския език

1. позаглъхвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

позаглъхвало си е производна форма на позаглъхвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. позаглъхвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

позаглъхвало си е производна форма на позаглъхвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. позаглъхвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

позаглъхвало си е производна форма на позаглъхвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).