позаглъхвала

Речник на българския език

1. позаглъхвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

позаглъхвала е производна форма на позаглъхвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. позаглъхвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

позаглъхвала е производна форма на позаглъхвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. позаглъхвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

позаглъхвала е производна форма на позаглъхвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. позаглъхвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

позаглъхвала е производна форма на позаглъхвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).