позавършвал

Речник на българския език

1. позавършвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позавършвал е производна форма на позавършвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позавършвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позавършвал е производна форма на позавършвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. позавършвал — мин. деят. св. прич. м. р.

позавършвал е производна форма на позавършвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. позавършвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

позавършвал е производна форма на позавършвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).