позавързала

Речник на българския език

1. позавързала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

позавързала е производна форма на позавържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. позавързала — мин. деят. св. прич. ж. р.

позавързала е производна форма на позавържа (мин. деят. св. прич. ж. р.).