позавързал

Речник на българския език

1. позавързал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позавързал е производна форма на позавържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позавързал — мин. деят. св. прич. м. р.

позавързал е производна форма на позавържа (мин. деят. св. прич. м. р.).