позавърза

Речник на българския език

1. позавърза — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

позавърза е производна форма на позавържа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. позавърза — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

позавърза е производна форма на позавържа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).