позавържели

Речник на българския език

1. позавържели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

позавържели е производна форма на позавържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. позавържели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

позавържели е производна форма на позавържа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).