позавържела

Речник на българския език

1. позавържела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

позавържела е производна форма на позавържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. позавържела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

позавържела е производна форма на позавържа (мин. деят. несв. прич. ж. р.).