позавържел

Речник на българския език

1. позавържел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позавържел е производна форма на позавържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позавържел — мин. деят. несв. прич. м. р.

позавържел е производна форма на позавържа (мин. деят. несв. прич. м. р.).