позавидял си

Речник на българския език

1. позавидял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

позавидял си е производна форма на позавидя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. позавидял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

позавидял си е производна форма на позавидя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).