позавехнело

Речник на българския език

1. позавехнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позавехнело е производна форма на позавехна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позавехнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

позавехнело е производна форма на позавехна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).