позавехнела

Речник на българския език

1. позавехнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

позавехнела е производна форма на позавехна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. позавехнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

позавехнела е производна форма на позавехна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).