позавехнала

Речник на българския език

1. позавехнала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

позавехнала е производна форма на позавехна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. позавехнала — мин. деят. св. прич. ж. р.

позавехнала е производна форма на позавехна (мин. деят. св. прич. ж. р.).