позавели

Речник на българския език

1. позавели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

позавели е производна форма на позаведа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. позавели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

позавели е производна форма на позаведа (мин. деят. св. прич. мн. ч.).