позабрало

Речник на българския език

1. позабрало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позабрало е производна форма на позабера (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позабрало — мин. деят. св. прич. ср. р.

позабрало е производна форма на позабера (мин. деят. св. прич. ср. р.).