позабрали

Речник на българския език

1. позабрали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

позабрали е производна форма на позабера (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. позабрали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

позабрали е производна форма на позабера (мин. деят. св. прич. мн. ч.).